Всички, които са имали щастието да познават Лидия Кутева, а още повече тези, които са имали честта и шанса да бъдат нейни ученици, знаят, че е невъзможно в няколко минути да се представят личността на Лидия Кутева и нейните постижения. Личност, която има водеща роля за развитието на българската клавирна школа и която заема особено място в историята на българското музикално изкуство.
На първо място, между постиженията на Лидия Кутева е листата на нейните ученици. Сред тях се нареждат имената на едни от най-добрите, най-изтъкнатите пианисти на България – лауреати на наши и международни конкурси, прославили страната ни из цял свят. Сред тях са и имената на изявени педагози, композитори, тонрежисьори, музиканти, които работят с успех в най-различни жанрове и сфери на музикалното изкуство. Дейността на Лидия Кутева е огромна – тя е автор на известната начална школа за клавирно обучение, съставител и редактор на редица клавирни издания, които продължаваме да ползваме и досега, преподавател в Държавното музикално училище – София, в Българската държавна консерватория, в Благоевградския университет… Допускам, че тя самата е изненадана от обема на всичко, което е успяла да направи. Вероятно, когато човек е в разгара на работата, която обича, той не забелязва колко много дава от себе си.
Биографичните данни имат значение, но истински смисъл има дирята, която човек оставя зад себе си. Лидия Кутева оставя диря не само в писаната история на българската клавирна школа. Тази диря ще продължи, докато съществува българска клавирна школа. Защото плодовете от труда на Лидия Кутева непрекъснато се възпроизвеждат от генерация в генерация и формират това, което се нарича традиция.

продължи, докато съществува българска клавирна школа. Защото плодовете от труда на Лидия Кутева непрекъснато се възпроизвеждат от генерация в генерация и формират това, което се нарича традиция.

Ние си спомняме първите уроци, при които Лидия Кутева се превърна за нас в „Мама Лида“. Тя направи всичко, за да развие максимално не само нашия музикален, но и човешки потенциал. Тя не само ни разкри възможностите на този изключителен инструмент – пианото, но и богатството на музикалния свят. Тя възпитаваше у нас тази душевност, която да ни направи съпричастни с него, за да можем да го интерпретираме успешно. Тя стимулираше интересите ни във всички сфери на човешкото познание. Тя ни внуши, че музикалното поприще не е просто професия, а начин на живот, начин на мислене, който изисква във висша степен дисциплинираност, отговорност, жертвоготовност.
В нашия клас нямаше привилегировани. Ние всички се чувствахме единствени, бяхме уверени в силата на своите възможности и окуражавани да преследваме своите цели.
Големият педагогически резултат изисква учителят да познава изключително добре ученика си. Казват, че можеш да опознаеш нещо добре само ако го обичаш. Лидия Кутева обича силно и искрено своите ученици – безусловно, безкористно, всеотдайно. Нейната щедрост ни учи и нас да бъдем по-добри и по-всеотдайни.
Лидия Кутева стана наша духовна майка. Тя ни направи силни и самостоятелни, но нашата връзка с нея остава за нас необходимост. Защото човек винаги има нужда от своя пример за подражание, от някой, който да го въодушевява, да го коригира, когато трябва, и най-вече – да му дава подкрепа.