34 години от живота си Стефан Танев посвещава на вестника, на който е несменяем главен редактор. Достига невероятния за времето си тираж от 300 000 броя, при отразяване на Олимпийските игри в Берлин 1936 г.

Стефан Танев е едно от 6-те деца на поборника Димитър Танев, който помага в организирането и въоръжаването на Ботевата чета. Той е секретар на революционният комитет в Турну Мъгурелe, Румъния, където живее със семейството си. Те са избягали от Свищов преди Освобождението. Завръщат се в родния Свищов след Руско – турската война.

Загубил почти цялото си състояние, той трябва да започва отначало. Принуден е да даде двама от синовете си – Никола и Димитър във Франция, в сиропиталището за деца от Балканите. Там се проявява таланта на бъдещия световно известен художник – Никола Танев, за когото Франция става втора родина. Семейството на Димитър Тенев се премества в София.

Стефан завършва гимназия и записва право в Университета. Работи като банков чиновник, за да се издържа. На 18 октомври 1908 г. постъпва на работа като репортер във вестник „Дневник”. Там е забелязан от издателя Атанас Дамянов, който оценява таланта, умението му да поднася новините, неговата находчивост, ползването на стенография и чужди езици. От първия брой на вестник „Утро” – 1 февруари 1911 г, до последния брой на 8 септември 1944 г. Стефан Танев е негов несменяем главен редактор.

Съвременник и очевидец на всички по-значими събития през епохата, Стефан Тенев успява да направи истински преврат в родната журналистика, като я изравнява с европейската. Той залага на новината, репортажа за горещите събития, на занимателността.

В издадения преди години „Дневник” – биографична хроника”, пред нас се изправя един непознат Стефан Танев. Той е едно явление в българската журналистика, независимо от политическите оценки, които му дават. В своя „Дневник” той пише: „Когато алчността е поставена над интересите на народа –резултатът е гибелен”!

След 9 септември 1944 г. Стефан Танев е осъден на доживотен затвор и умира в Сливенския затвор. В едно от последните писма до дъщерите си пише: „Обичам Родината си повече от децата си, повече от себе си, повече от всичко!”