Роден на 19 август 1930 г. в Панагюрище

Лекар: вътрешни и тропически болести, ювентология, социална медицина; общественик, дарител.

Завършил е Панагюрската смесена гимназия, Медицинската академия в София (1954).

Потомък на известни възрожденски родове: баща - Христоско Райков Чочев -търговец и индустриалец, майка - Анна Манчева Чочева - първата българска есперантистка, сестра - Антония - проектант в Минпроект (поч. 1960).

Професионален път: селски лекар в Родопите, асистент в Медицинската академия в София, главен лекар на Инфекциозната болница във Варна; от средата на 60-те години се установява във ФРГ и работи в Института по тропически болести в Хамбург като специалист по вътрешни болести и шеф на вътрешна клиника в Хановер. От 10 години е директор на здравното управление на Долна Саксония, където се занимава с ювентология и социална медицина.

По-съществени професионални изяви: главно в областта на тропическата медицина и инфекциозните болести, автор на методика за комплексна диагностика на чревните протозойни заболявания, участвал в разработка на противомаларична ваксина; бил е на творчески изследвания в Екваториална Африка, Кения и Серенгети; привличан е като научен сътрудник в разработки на Департамента по вътрешна медицина при Общогерманското федерално дружество на интернистите във Висбаден и в Института по корабни и тропически заболявания в Гданск (Полша); доктор на медицинските науки, удостоен за приноси в областта на диагностиката на тропическите заболявания (Тропически институт в Хамбург и Висш медицински институт в Хановер); чел е лекции по вътрешни и тропически заболявания, социална медицина и ювентология в медицински институти в Германия и България; има около 70 научни публикации в специализирани издания в Германия, Полша, България, Австрия, САЩ и Гърция.

Други интереси: обществено-културна, дарителско-благотворителна, екологична, църковно-християнска дейност, проучвания, свързани с българската история; дарил е много лекарства и различни предмети за пострадалите от земетресението в Стражица и здравеопазването на България, на стойност около 100,000 гeрм.марки (чрез Фонд "13 века България"); написал е статии, посветени на историческите връзки между България и Германия, българския книжовен език през 19 век, образуването на българската нация, Славянобългарската история на Паисий Хилендарски, Васил Левски (отсядал в родната му къща в Панагюрище) и др.; още преди започване на демократичните промени в България (в края на 1989) публикува в български списания статии, призоваващи към реформа на системата на здравеопазването ("Медицината трябва да бъде социална, колкото е необходимо, и платена, колкото е възможно"), по екологични проблеми ("Мирът е нужен на здрави, а не на умиращи хора"), православната вяра, съхраняването на манастирите и църковните традиции ("Не забравяйте Зографския манастир"), културно-историческото наследство и др.; пряко подпомага църквите в родния си град Панагюрище, на който е предал йерусалимски икони, парични средства и др.

Февруари 1993, "Писмо от България"